Промени, засягащи доставките на обща туристическа услуга
С цел синхронизация с европейското право, с изменението на ЗДДС са въведени и няколко нови положения, свързани със специалния режим на облагане на доставките на обща туристическа услуга (ОТУ). 
Доставките, при които получател е друг туроператор, са изключени от приложното поле на режима на маржа, прилаган за доставките на ОТУ
Първото несъответствие между българския закон и Директива 2006/112/ЕО е това, че според българския данъчен закон неправилно доставката, по която доставчик е туроператор, а получател е друг туроператор, препродаващ без изменение пакета туристически услуги на физически лица, се смята за обща туристическа услуга. Според Европейската комисия (ЕК) от специалния режим на облагане на маржа трябва да се изключат всички сделки, по които клиент не е пътуващото лице (какъвто е и случаят с клиент - туроператор).

За да бъде премахнато въпросното несъответствие между тълкуването на нашия закон и европейската директива, в чл. 136 ЗДДС е създадена нова ал. 3. С нейната т. 2 се определя, че разпоредбите на глава 16 от закона, съдържащи специалните правила за облагане на общата туристическа услуга, не се прилагат по отношение на доставки от един към друг туроператор. В такива случаи следва да се ползват общите правила на ЗДДС, въведени по отношение на мястото на изпълнение на доставката, данъчната и основа, нейното документиране и правото на данъчен кредит.
Понятието „турист“ е заменено с „пътуващо лице“

Второто несъответствие между ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО според Европейската комисия е свързано с получателя на доставките на ОТУ. Режимът на маржа при доставките на обща туристическа услуга следва да се прилага не само когато получателят е физическо лице - турист. Защото понятието „турист“ по нашето законодателство не съвпадало с категорията „пътуващо лице“. От ЕК посочват, че когато дадено лице, независимо от правния си статут, придобива пакет туристически услуги за собствено ползване, а не за препродажба, този факт е достатъчен то да бъде определено като „пътуващо лице“ . Така в този аспект е налице стесняване в нашия закон на приложното поле на специалния режим за облагане на ОТУ, тъй като той остава неприложим за юридическите лица, придобиващи пакет туристически услуги за собствено ползване, а не за препродажба.

За да бъде отстранено упоменатото несъответствие, навсякъде в ЗДДС понятието „турист“ е заменено с „пътуващо лице“.
ПРИМЕР:
Българска фирма с регистрация по ЗДДС организира в България обучение по промените в социалното осигуряване за 2012 г.

Освен образователна услуга, тя предлага на участниците в семинара и нощувки и храна. За целта фирмата закупува туристически пакет, формиран от български туроператор.
 
С оглед на направените промени в ЗДДС, в сила от 01.01.2012 г., сделката между туроператора и фирмата няма да е доставка на ОТУ (тя на практика се осъществява между двама туроператори по смисъла на ЗДДС) и същата трябва да се облага по общите правила на закона. Доставката е с място в България, като за нея се начислява 20 на сто ДДС върху данъчна основа, формирана съгласно чл. 26, ал. 2 ЗДДС. За доставчика (туроператора) е налице право на данъчен кредит по общия ред на закона.
От своя страна доставките, възникващи между фирмата, организираща семинара, и нейните клиенти (търговци и други данъчно задължени лица), ще представляват доставки на ОТУ. Защото според нормата на § 1, т. 37 от ДР на ЗДДС за целите на ДДС „туроператор“ е понятие по смисъла на Закона за туризма, независимо дали той е регистриран по реда на ЗТ, или не; а „пътуващо лице“ се явява всяко от данъчно задължените лица - получатели на образователната услуга. За тези доставки следва да има облагане с ДДС на маржа на цената. Приложими ще са правилата на чл. 136-142 ЗДДС. Във фактурите, които фирмата ще издава на своите клиенти, няма да фигурира ДДС на отделен ред. Въпреки че по тези доставки ще има начислен ДДС - с протокол по чл. 117 от закона, право на данъчен кредит от получателите им не може да бъде упражнено (независимо че повечето от тях ще са с регистрация по ЗДДС).
От изложеното по-горе можем да направим следните изводи:
• доставката, по която доставчик е туроператор по смисъла на § 1, т. 37 от ДР на ЗДДС, а получател е друг туроператор, препродаващ без изменение пакета туристически услуги на пътуващото лице/лица, не е доставка на обща туристическа услуга. Същата се облага съгласно общите законови правила, а не по режима на маржа, установен в глава 16 от ЗДДС;
• по правило получател по доставки на ОТУ е т.нар. пътуващо лице. Освен физическото лице - турист, такова може да бъде всяко друго лице (включително и данъчно задължено), придобиващо пакета туристически услуги за собствено ползване (независимо дали за лични, или за стопански нужди), но не и за препродажба;
• когато получател на туристическия пакет е данъчно задължено лице, същото няма правото на избор дали получената от него доставка да бъде облагана по общия ред на закона, или съгласно специалните правила на глава 16 от ЗДДС. Ако лицето не препродава пакета, а използва същия за свои нужди (включително и за независимата си икономическа дейност), сделката между него и туроператора се облага по специалния ред на маржа на цената, предвиден за доставките на ОТУ.
Накрая ще отбележим, че изменението на ЗДДС е уточнено, че разпоредбите на глава 16 от ЗДДС не се прилагат по отношение на доставките на туристически агенти, когато те действат от името и за сметка на друго лице. Този текст обаче не можем да приемем за новост в нормативната уредба на ДДС. Независимо че досега туристическите агенти се споменаваха в ал. 1 на чл. 136, както и в повечето от разпоредбите на глава 16 ЗДДС, те не можеха да прилагат специалните законови правила, отнасящи се до доставките на обща туристическа услуга. Защото нито са в състояние да извършват такива доставки, нито пък да получават от свое име стоки и услуги, които да предоставят на туриста (пътуващото лице) без изменение. Туристическите агенти са посредници при продажбите на организирани пътувания, на пътнически превози и на допълнителни туристически услуги - те не доставят от свое име тези услуги.

По тази причина туристическият агент вече не се споменава в разпоредбите на чл. 136, ал. 1 и 2, чл. 137, чл. 139, ал. 1 и чл. 141 ЗДДС, а посочването му досега в тези правни норми беше без практическа стойност.