Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) постави началото на една нова политика за защита на работниците и служителите, чиито трудови възнаграждения не са изплатени в случаите на несъстоятелност на работодателя.
Законът гарантира до определен размер възникналите по трудово правоотношение права на работниците да получат начислените им, но неизплатени до обявяване несъстоятелността на работодателя трудови възнаграждения и обезщетения.

Задължени лица по  този закон  са работодателите, срещу които може да се открие производство по несъстоятелност, а правоимащите  са техните работници и служители.
Към Националния осигурителен институт се създава специализиран фонд ”Гарантирани вземания на работниците и служителите” за изплащане на вземанията на работниците и служителите по този закон. НАП установява, събира и администрира вноските за фонд ГВРС.
Задължени лица по ЗГВРСНР са юридически или физически лица:
1. които са работодатели по смисъла на Кодекса на труда.
и
2. спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специален закон.
Търговската несъстоятелност е съвкупност от норми, които уреждат отношенията, в случай че един търговец изпадне в неплатежоспособност или в свръх задълженост.
Посочените две условия трябва да съществуват кумулативно.

Производство по несъстоятелност може да бъде открито спрямо:
•Еднолични търговци;
•Търговски дружества:
- събирателно дружество; - командитно дружество; - дружество с ограничена отговорност (ЕООД и ООД); - акционерно дружество (ЕАД и АД); - командитно дружество с акции;
•Холдинги и консорциуми – ако са учредени като търговски дружества;
•Банки;
•Застрахователни дружества;
•Кооперации, с изключение на жилищностроителните кооперации;
•Сдружения и фондации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Правоимащи  лица по ЗГВРСНР:
За лицата, които могат да ползват права по този закон, се дължат вноски за фонд ГВРС. Вноските се дължат за работниците и служителите в трудови правоотношения със задължено по този закон лице, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време.
Правото на гарантирани вземания възниква от датата на обявяване на несъстоятелността.
Съгласно ЗГВРСНР съществуват три категории работници и служители по трудови правоотношения, които не могат да ползват права по този закон:
1. Съдружници в търговското дружество;
2. Членове на органите за управление и контрол на търговеца;
3. Съпрузи и роднини по права линия на търговеца - физическо лице или на лицата по точки 1 и 2.

Съдружници в търговското дружество
Търговският закон определя кои лица са съдружници в търговско дружество. Това са притежателите на дружествени дялове в търговските дружества:
•Дружество с ограничена отговорност (ООД);
•Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД);
•Събирателно дружество (СД);
•Командитно дружество (КД);
•Командитно дружество с акции (КДА).

Членове на органите за управление и контрол на търговеца
Това са работници и служители, участващи в органите на управление и контрол на търговеца, които са различни за различните търговски дружества:
•Членовете на съвета на директорите (при едностепенна система на управление) или на надзорния и управителния съвет (при двустепенна система на управление) на акционерните дружества;
•Едноличният собственик на капитала при едноличното акционерно дружество;
•Едноличният собственик на ЕООД;
•Едноличните търговци;
•Председателите на районни потребителни кооперации; на земеделски кооперации и на трудово производителни кооперации на инвалиди, членовете на управителни или контролни съвети на кооперациите;
•Други.

Съпрузи и роднини по права линия на търговеца - физическо лице или на лицата по точки 1 и 2
Тези лица нямат право на гарантирани вземания по ЗГВРСНР, поради обвързаността им с лицата, които са били пряко отговорни за управлението на дружеството и са допринесли за влошаване на дейността му и обявяване в несъстоятелност.

Работодателят подава декларация по образец съгласно приложение № 3 за работниците и служителите, притежаващи качествата по ЗГВРСНР, както и при промяна на съответното качество в компетентната ТД на НАП, в следните срокове:

1. за работници и служители, които притежават съответното качество към момента на сключване на договора – в 3-дневен срок от сключването на трудовия договор;
2. при придобиване или изгубване на съответното качество след сключване на трудовия договор – в 3-дневен срок от придобиването или изгубването му.
Вноската за фонд ”ГВРС” представлява парично задължение на работодателя към фонда.
Задължителните вноски за фонд ”ГВРС” са публични държавни вземания по силата на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Размерът на вноската се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Съгласно ЗБДОО за 2010 г. вноската за фонд “ГВРС” е  определена в размер 0,1 на сто.
Вноските във фонд ”ГВРС” са изцяло за сметка на работодателите.